Spisanie.to header-object

facebook facebook facebook
Регистрация Вход
Потребителско име
Парола
Запомни ме
Влезте чрез:
Всички полета са задължителни

Баница: българското кулинарно съкровище

  25 Септември 2015 38398 видяна
(5 гласа)

Сучено, печено без хляб изядено.

Що е то?

Българската кухня е богата на уникални рецепти. Едно от нейните съкровища безспорно е баницата. Това единствено по рода си ястие омагьосва с вкуса си всеки, който я опита. Именно за това баницата успява да прослави националната ни кухня и зад граница.

Най-трудоемкото при приготвянето на това ястие определено е разточването на корите. Майсторлъкът се предава от поколение на поколение, за да се съхрани тайната на ръчно приготвената домашна баница. Макар днес все по-често тази традиция да е заменяна с използването на фабрични точени кори, любовта на българите към баницата не е изчезнала.

Възникването на баницата се корени още в дълбока древност, ето защо и до днес е останало неразкрито. Вероятно първообраза и е бил дело на славянските племена заселили се по нашите земи. За това свидетелства думите „клин" и „млин" – названия на баницата в различни краища на страната, които имат славянски корен.

През X-XI в. баницата вече се е наложила като част от празничната трапеза на българите. За това се съди по писмените сведения, в които Теофилакт Охридски – архиепископ живял през X век, описва традиционни блюда на българите от Пиринска Македония, където е включена и баницата.

През този период баницата е символ не само на идиличния селски живот, но и структурен елемент, който е формирал мирогледа на българина. Предците ни смятали, че небето представлява „връшник" – глинена форма за печене на хляб, който покривал земята като похлупак. Според тях Господ създал земята плоска и гладка като разточено тесто за баница. Но когато решил да я покрие с връшника се оказало, че земята е по-голяма и не може да се събере под своеобразния покрив. За да успее да поправи нещата, Господ решил да подпъхне земята под връшника. В следствие на това, тя се набръчкала и покрила с гънки като баница. Така в представите на средновековните българи се появили планините и долините.

Символното значение на баницата се е съхранило и до днес. Тя е основно ястие на празничната трапеза по време на християнските празници –Рождество, Великден, а също така и Нова година. Традиционно на всеки от изброените празници се приготвя различна баница – тиквеник, баница с късмети, баница с коприва, сладка баница.

Всъщност видовете баница са много и разнообразни. Най-общо се разделят на три типа според завиването на корите – редена, вита и смесена, още известна като „клин". Всеки регион на страната има характерна рецепта – така в родопския край традиционна е баницата с картофи и праз, която е позната под името пататник, във Врачанско популярна е така наречената баница с лютеница и т.н.

Освен това има безброй различни рецепти за баница, в които плънката варира от класическата смес от яйца и сирене, през плодове и зеленчуци и стига до парченца месо.

Независимо от начина на завиване на корите в приготвянето на баницата има някои хитринки, които гарантират перфектно изпичане и невероятен вкус:

Ако правите класическа редена баница, за да стане тя пухкава се добавя газирана вода, към яйцата и с получената смес се залива вече наредените кори.

Ако сами разточвате корите, се препоръчва при замесването да се добави лъжичка оцет, който ще направи тестото по-еластично.

И не на последно място: майсторство в приготвянето на баницата е желанието и любовта, които се влагат при приготвянето и.

Свързани статии
Коментари
Трябва да , за да може да публикувате коментар!

Коментирани